Тука съм. Има ме. Още съм.

Движа се, дишам и осъзнавам.

Реален е животът, не е сън.

Кое и как да бъде, аз решавам.

Тука съм. За моя радост,

приветствувам всеки кадър жив.

Неизлечимо болна съм от младост,

макар сюжетът да е малко див.

Тука съм. Има ме и ми е хубаво.

Греят ръцете ми от ръкостискане.

Понякога съм ужасно глупава,

но се раздавам, ако ме искат.

Тука съм и се научих да виждам,

да дишам ароматите на живота.

Буйствата и лудостта да предвиждам,

мазолите си да броя след всяка кота.

Любовта все още е моя постеля,

четинеста и корава, но  топли.

Ту е молитва, ту е повеля,

и като трънче от роза ме чопли.

Тука съм, има ме и не крия,

макар че допуснах и купчина грешки.

Спирам понякога, после виновно трия

и следвам играта, но никога като пешка...