3 мая 2013 г., 11:20

Тука съм

586 0 1

 

Тука съм. Има ме. Още съм.

Движа се, дишам и осъзнавам.

Реален е животът, не е сън.

Кое и как да бъде, аз решавам.

 

Тука съм. За моя радост,

приветствувам всеки кадър жив.

Неизлечимо болна съм от младост,

макар сюжетът да е малко див.

 

Тука съм. Има ме и ми е хубаво.

Греят ръцете ми от ръкостискане.

Понякога съм ужасно глупава,

но се раздавам, ако ме искат.

 

Тука съм и се научих да виждам,

да дишам ароматите на живота.

Буйствата и лудостта да предвиждам,

мазолите си да броя след всяка кота.

 

Любовта все още е моя постеля,

четинеста и корава, но  топли.

Ту е молитва, ту е повеля,

и като трънче от роза ме чопли.

 

Тука съм, има ме и не крия,

макар че допуснах и купчина грешки.

Спирам понякога, после виновно трия

и следвам играта, но никога като пешка...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....