19 feb 2018, 11:55

Турбулентна любов

  Poesía
1.1K 16 26

Завихри ме безкрайна въртележка

от шеметни възходи и падения.

Не бе това поредната забежка

със неизбежни  дребни поражения.

 

Любов бе всеотдайна, турбулентна,

която с гръм разбиваше оковите.

На нея нямаше еквивалентна.

Засенчваше дори гласа на совите.

 

Разбрах, че е различна изначало…

Стихийно се вълнуваше душата ми

и спираше дъхът ѝ, онемяла

от чувствата, които ме подмятаха.

 

Ту буря, страховито връхлетяла,

със мощната си сила ме повличаше.

Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,

сърцето във блаженство ми обличаше.

 

А може би бях срещнала онази

любов, която всъщност е същинската,

но трудно незасегнат ще останеш,

веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....