19 февр. 2018 г., 11:55

Турбулентна любов

1.1K 16 26

Завихри ме безкрайна въртележка

от шеметни възходи и падения.

Не бе това поредната забежка

със неизбежни  дребни поражения.

 

Любов бе всеотдайна, турбулентна,

която с гръм разбиваше оковите.

На нея нямаше еквивалентна.

Засенчваше дори гласа на совите.

 

Разбрах, че е различна изначало…

Стихийно се вълнуваше душата ми

и спираше дъхът ѝ, онемяла

от чувствата, които ме подмятаха.

 

Ту буря, страховито връхлетяла,

със мощната си сила ме повличаше.

Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,

сърцето във блаженство ми обличаше.

 

А може би бях срещнала онази

любов, която всъщност е същинската,

но трудно незасегнат ще останеш,

веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....