Feb 19, 2018, 11:55 AM

Турбулентна любов

  Poetry
1.1K 16 26

Завихри ме безкрайна въртележка

от шеметни възходи и падения.

Не бе това поредната забежка

със неизбежни  дребни поражения.

 

Любов бе всеотдайна, турбулентна,

която с гръм разбиваше оковите.

На нея нямаше еквивалентна.

Засенчваше дори гласа на совите.

 

Разбрах, че е различна изначало…

Стихийно се вълнуваше душата ми

и спираше дъхът ѝ, онемяла

от чувствата, които ме подмятаха.

 

Ту буря, страховито връхлетяла,

със мощната си сила ме повличаше.

Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,

сърцето във блаженство ми обличаше.

 

А може би бях срещнала онази

любов, която всъщност е същинската,

но трудно незасегнат ще останеш,

веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....