Feb 19, 2018, 11:55 AM

Турбулентна любов

  Poetry
1.1K 16 26

Завихри ме безкрайна въртележка

от шеметни възходи и падения.

Не бе това поредната забежка

със неизбежни  дребни поражения.

 

Любов бе всеотдайна, турбулентна,

която с гръм разбиваше оковите.

На нея нямаше еквивалентна.

Засенчваше дори гласа на совите.

 

Разбрах, че е различна изначало…

Стихийно се вълнуваше душата ми

и спираше дъхът ѝ, онемяла

от чувствата, които ме подмятаха.

 

Ту буря, страховито връхлетяла,

със мощната си сила ме повличаше.

Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,

сърцето във блаженство ми обличаше.

 

А може би бях срещнала онази

любов, която всъщност е същинската,

но трудно незасегнат ще останеш,

веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...