19.02.2018 г., 11:55

Турбулентна любов

1.1K 16 26

Завихри ме безкрайна въртележка

от шеметни възходи и падения.

Не бе това поредната забежка

със неизбежни  дребни поражения.

 

Любов бе всеотдайна, турбулентна,

която с гръм разбиваше оковите.

На нея нямаше еквивалентна.

Засенчваше дори гласа на совите.

 

Разбрах, че е различна изначало…

Стихийно се вълнуваше душата ми

и спираше дъхът ѝ, онемяла

от чувствата, които ме подмятаха.

 

Ту буря, страховито връхлетяла,

със мощната си сила ме повличаше.

Ту в пристан тих, спокойно отмаляла,

сърцето във блаженство ми обличаше.

 

А може би бях срещнала онази

любов, която всъщност е същинската,

но трудно незасегнат ще останеш,

веднъж щом с нея сблъскал си се… истински.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...