26 jul 2008, 8:52

Турмалин 

  Poesía » Filosófica
684 0 7
 

Турмалин

 

От камъка

изгрява черно слънце

с лъчи, пробили

твърдата му гръд.

Искрящи черни копия

и тънки

иглички от взривена черна плът.

 

И всичко

по природните закони.

И по асиметрични правила.

Изящност.

Красота.

Неръкотворност.

В едно едничко

късче от скала.

 

Искри

лъчисто-слънчева структура

със блясък

на безкрайно чер седеф.

Космически

кристална политура

във камъка създала е релеф.

 

Природата

се самопресъздава

във вид на турмалинови слънца.

Красиво е,

когато осъзнаваш,

че някъде край теб е вечността.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??