26 июл. 2008 г., 08:52

Турмалин

892 0 7
 

Турмалин

 

От камъка

изгрява черно слънце

с лъчи, пробили

твърдата му гръд.

Искрящи черни копия

и тънки

иглички от взривена черна плът.

 

И всичко

по природните закони.

И по асиметрични правила.

Изящност.

Красота.

Неръкотворност.

В едно едничко

късче от скала.

 

Искри

лъчисто-слънчева структура

със блясък

на безкрайно чер седеф.

Космически

кристална политура

във камъка създала е релеф.

 

Природата

се самопресъздава

във вид на турмалинови слънца.

Красиво е,

когато осъзнаваш,

че някъде край теб е вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...