Jul 26, 2008, 8:52 AM

Турмалин

902 0 7
 

Турмалин

 

От камъка

изгрява черно слънце

с лъчи, пробили

твърдата му гръд.

Искрящи черни копия

и тънки

иглички от взривена черна плът.

 

И всичко

по природните закони.

И по асиметрични правила.

Изящност.

Красота.

Неръкотворност.

В едно едничко

късче от скала.

 

Искри

лъчисто-слънчева структура

със блясък

на безкрайно чер седеф.

Космически

кристална политура

във камъка създала е релеф.

 

Природата

се самопресъздава

във вид на турмалинови слънца.

Красиво е,

когато осъзнаваш,

че някъде край теб е вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...