26.07.2008 г., 8:52

Турмалин

898 0 7
 

Турмалин

 

От камъка

изгрява черно слънце

с лъчи, пробили

твърдата му гръд.

Искрящи черни копия

и тънки

иглички от взривена черна плът.

 

И всичко

по природните закони.

И по асиметрични правила.

Изящност.

Красота.

Неръкотворност.

В едно едничко

късче от скала.

 

Искри

лъчисто-слънчева структура

със блясък

на безкрайно чер седеф.

Космически

кристална политура

във камъка създала е релеф.

 

Природата

се самопресъздава

във вид на турмалинови слънца.

Красиво е,

когато осъзнаваш,

че някъде край теб е вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...