26.07.2008 г., 8:52

Турмалин

895 0 7
 

Турмалин

 

От камъка

изгрява черно слънце

с лъчи, пробили

твърдата му гръд.

Искрящи черни копия

и тънки

иглички от взривена черна плът.

 

И всичко

по природните закони.

И по асиметрични правила.

Изящност.

Красота.

Неръкотворност.

В едно едничко

късче от скала.

 

Искри

лъчисто-слънчева структура

със блясък

на безкрайно чер седеф.

Космически

кристална политура

във камъка създала е релеф.

 

Природата

се самопресъздава

във вид на турмалинови слънца.

Красиво е,

когато осъзнаваш,

че някъде край теб е вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...