7 feb 2024, 20:59  

Турнир

  Poesía » Otra
970 11 23

 

         на Мариус Донкин 

 

 

И накрая ще сме победени 

от нелепите въпроси-

аз към тебе,ти към мене

отговорите си ще носим. 

 

Дълго преди тях ще има 

в нощите ни недоспали

обич истинска и зрима

сред горчивите наслади.

 

Трудностите ще ни мамят

към безкрайните предели...

Рицари на нежни драми, 

много дали, малко взели.

 

Хвърлили блестящи брони,

беззащитните поети, 

донкихотовски ще помнят

дамите си на сърцето!

 

Но пък краят е началото, 

тъй отдавна известено:

щом за обич сме живели,

греховете ни ще са простени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Пепи!
  • 👍 За проекта! Посвещенията ти са *****: без помпозност, излишна натруфеност, а с уважение и респект.
  • Благодаря за Любими, Силвия!
    Благодаря за Любими, Дочка Г.!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!Благодаря за коментара и поздравите, Скитница!Благодаря за коментара и оценката, Ники!
    Благодаря за Любими, Виолета!
    Мисля да го включа в един проект с посвещение, но засега го представих на приятелите от сайта!
    Желая ви хубава вечер!🙏🙏🙏
  • Чудесен стих, Стойчо!
    Финалната част отвява!🍀🍀🍀

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...