Турнир
на Мариус Донкин
И накрая ще сме победени
от нелепите въпроси-
аз към тебе,ти към мене
отговорите си ще носим.
Дълго преди тях ще има
в нощите ни недоспали
обич истинска и зрима
сред горчивите наслади.
Трудностите ще ни мамят
към безкрайните предели...
Рицари на нежни драми,
много дали, малко взели.
Хвърлили блестящи брони,
беззащитните поети,
донкихотовски ще помнят
дамите си на сърцето!
Но пък краят е началото,
тъй отдавна известено:
щом за обич сме живели,
греховете ни ще са простени!
© Стойчо Станев All rights reserved.
