lips_of_angels (Ем)
164 5067
18 dic 2009, 15:00

Твоето име 

  Poesía » Otra
2995 1 34

Небето си ще кръстя с твойто име.

По някой облак тихо ще ти пратя дъх

за този ден, когато нежно ще си идеш

и лепкава тъга ще постелеш отвън.

 

И ще те викам. А крилете ще настръхват

от въздуха, не вдишван в слънчев ден.

И също нощем на звездите ще разкривам -

единствен бряг да се спася намерих в теб,

 

защото ти си капките дъждец през май

и най-красивата ми пролет през ноември.

Когато скривам думите си в чаша чай,

аз знам, че някъде отново с мен си.

 

И кротко ще те разпознавам във съня си.

А ти ще ми припомняш, че си мъж.

Ще стискам в шепи тъжните си тайни

и ще говоря, ще говоря, без да спра...

 

за нощите, в които те обикнах скришом,

а ти внимателно ми подари небе.

И името ти с пръсти ще изписвам

по изпотените стъкла...  като дете...

 

 

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??