lips_of_angels (Ем)
164 5068
18.12.2009 г., 15:00 ч.

Твоето име 

  Поезия » Друга
2809 1 34

Небето си ще кръстя с твойто име.

По някой облак тихо ще ти пратя дъх

за този ден, когато нежно ще си идеш

и лепкава тъга ще постелеш отвън.

 

И ще те викам. А крилете ще настръхват

от въздуха, не вдишван в слънчев ден.

И също нощем на звездите ще разкривам -

единствен бряг да се спася намерих в теб,

 

защото ти си капките дъждец през май

и най-красивата ми пролет през ноември.

Когато скривам думите си в чаша чай,

аз знам, че някъде отново с мен си.

 

И кротко ще те разпознавам във съня си.

А ти ще ми припомняш, че си мъж.

Ще стискам в шепи тъжните си тайни

и ще говоря, ще говоря, без да спра...

 

за нощите, в които те обикнах скришом,

а ти внимателно ми подари небе.

И името ти с пръсти ще изписвам

по изпотените стъкла...  като дете...

 

 

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??