27 may 2007, 17:06

Твоето лице

  Poesía
814 0 0

                                             ТВОЕТО ЛИЦЕ



                        Твоето лице няма да забравя, то е навсякъде щом погледна.

                        Отразяващ се в моето сърце, търсещо твоята любов.

                        Търсих те на всякъде и те открих там, където не очаквах.

                        В най-неподходящото време и в най-неподходящото място.


                        Искам те в безсънните си нощи, искам да гледам твоите очи.

                        Искам да потъна в тях, но не и да се удавя.

                        Твоето тяло ме докосва и от моето излизат искри.
                        Искрите, които разпалват огъня в мене и ме карат да горя.
    
                        Някой ще загаси ли огъня в мене или ще ме остави да изгоря?

                        Кой ще изтрие твоето отражение от сърцето ми?

                        Кой ще спре сълзите от моето набръчкано лице?

                        Набръчкано от теб, от страданието ми към теб?


                       Ако те няма, знам, ще полудея, но дори и луд пак щe те обичам.

                       Ако си при мен ще ме е страх да не те загубя, но аз и без това страдам.
                       Tи ме накара да живея и да умра и затова аз ти благодаря.

                       Където и да си, аз съм с теб, защото ти си в мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...