27 may 2007, 17:06

Твоето лице

  Poesía
813 0 0

                                             ТВОЕТО ЛИЦЕ



                        Твоето лице няма да забравя, то е навсякъде щом погледна.

                        Отразяващ се в моето сърце, търсещо твоята любов.

                        Търсих те на всякъде и те открих там, където не очаквах.

                        В най-неподходящото време и в най-неподходящото място.


                        Искам те в безсънните си нощи, искам да гледам твоите очи.

                        Искам да потъна в тях, но не и да се удавя.

                        Твоето тяло ме докосва и от моето излизат искри.
                        Искрите, които разпалват огъня в мене и ме карат да горя.
    
                        Някой ще загаси ли огъня в мене или ще ме остави да изгоря?

                        Кой ще изтрие твоето отражение от сърцето ми?

                        Кой ще спре сълзите от моето набръчкано лице?

                        Набръчкано от теб, от страданието ми към теб?


                       Ако те няма, знам, ще полудея, но дори и луд пак щe те обичам.

                       Ако си при мен ще ме е страх да не те загубя, но аз и без това страдам.
                       Tи ме накара да живея и да умра и затова аз ти благодаря.

                       Където и да си, аз съм с теб, защото ти си в мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...