27 мая 2007 г., 17:06

Твоето лице

812 0 0

                                             ТВОЕТО ЛИЦЕ



                        Твоето лице няма да забравя, то е навсякъде щом погледна.

                        Отразяващ се в моето сърце, търсещо твоята любов.

                        Търсих те на всякъде и те открих там, където не очаквах.

                        В най-неподходящото време и в най-неподходящото място.


                        Искам те в безсънните си нощи, искам да гледам твоите очи.

                        Искам да потъна в тях, но не и да се удавя.

                        Твоето тяло ме докосва и от моето излизат искри.
                        Искрите, които разпалват огъня в мене и ме карат да горя.
    
                        Някой ще загаси ли огъня в мене или ще ме остави да изгоря?

                        Кой ще изтрие твоето отражение от сърцето ми?

                        Кой ще спре сълзите от моето набръчкано лице?

                        Набръчкано от теб, от страданието ми към теб?


                       Ако те няма, знам, ще полудея, но дори и луд пак щe те обичам.

                       Ако си при мен ще ме е страх да не те загубя, но аз и без това страдам.
                       Tи ме накара да живея и да умра и затова аз ти благодаря.

                       Където и да си, аз съм с теб, защото ти си в мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...