Твоето море

Poesía

1.6K 0 1

Твоето море е кротко.
Без дъх, без трепет, стои забравено и глухо.

Останало със спомена за някакъв самотен остров,

с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо.

Твоят поглед блудкав и смирен е.

Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи.
Стоиш безсилен, като обречен корабокрушенец

на собствените си притихнали води.

А как мечтая за вълни!
За вятър, пяна и златисти брегове.

Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани...

И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lacrima (Ем)

Ах,морето...Поражда различни чувства във всеки

2007-05-19T19:44:28+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0