19 may 2007, 13:59

Твоето море 

  Poesía
5.0 / 2
1423 0 1
Твоето море е кротко.
Без дъх, без трепет, стои забравено и глухо.
Останало със спомена за някакъв самотен остров,
с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо.
Твоят поглед блудкав и смирен е.
Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи.
Стоиш безсилен, като обречен корабокрушенец
на собствените си притихнали води.
А как мечтая за вълни!
За вятър, пяна и златисти брегове.
Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани...
И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »