Твоето мореТвоето море е кротко. Останало със спомена за някакъв самотен остров, с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо. Твоят поглед блудкав и смирен е. Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи. на собствените си притихнали води. А как мечтая за вълни! Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани... И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове! |
© Теодора Пенева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
