Твоето мореТвоето море е кротко. Останало със спомена за някакъв самотен остров, с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо. Твоят поглед блудкав и смирен е. Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи. на собствените си притихнали води. А как мечтая за вълни! Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани... И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове! |
© Теодора Пенева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
