Твоето море

Поезия

1.6K 0 1

Твоето море е кротко.
Без дъх, без трепет, стои забравено и глухо.

Останало със спомена за някакъв самотен остров,

с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо.

Твоят поглед блудкав и смирен е.

Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи.
Стоиш безсилен, като обречен корабокрушенец

на собствените си притихнали води.

А как мечтая за вълни!
За вятър, пяна и златисти брегове.

Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани...

И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Lacrima (Ем)

Ах,морето...Поражда различни чувства във всеки

2007-05-19T19:44:28+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0