Твоето море
Твоето мореТвоето море е кротко. Останало със спомена за някакъв самотен остров, с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо. Твоят поглед блудкав и смирен е. Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи. на собствените си притихнали води. А как мечтая за вълни! Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани... И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Пенева Всички права запазени
