teda_gr26 (Теодора Пенева) teda_gr26 (Теодора Пенева)
33
19 мая 2007 г., 13:59

Твоето море

1.6K 0 1
 

Твоето море


Твоето море е кротко.
Без дъх, без трепет, стои забравено и глухо.

Останало със спомена за някакъв самотен остров,

с копнежа да се върне отдавна пратеното ехо.


Твоят поглед блудкав и смирен е.

Ала блуждаещ, празен - умиращите риби пак следи.
Стоиш безсилен, като обречен корабокрушенец

на собствените си притихнали води.


А как мечтая за вълни!
За вятър, пяна и златисти брегове.

Да плувам там, да сея завист в другите русалки отстрани...

И ето - нечий поглед бурен без време вече ме зове!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Lacrima (Ем)
    Lacrima (Ем)
    Ах,морето...Поражда различни чувства във всеки

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0