lubokostov (Любослав Костов)
43 1
12 ene 2011, 23:49

Твоето утре 

  Poesía » De amor
565 0 5

Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!

Изморена ли си? Полегни.
Сърцето ти не спря да вика,
колко пъти то те обвини,
заповядвайки му да не блика?

Вятър ти недей да гониш!
Не залъгвай, не обиждай, не скверни,
мъничка сълза кога отрониш,
ела при мен и тихичко ме прегърни!

Не наричай мен прахосник долен,
аз прахосвам само любовта си,
безразсъден и щастливо болен,
не се щадя във обичта си!

© Любослав Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??