Твоето утре
Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!
Изморена ли си? Полегни.
Сърцето ти не спря да вика,
колко пъти то те обвини,
заповядвайки му да не блика?
Вятър ти недей да гониш!
Не залъгвай, не обиждай, не скверни,
мъничка сълза кога отрониш,
ела при мен и тихичко ме прегърни!
Не наричай мен прахосник долен,
аз прахосвам само любовта си,
безразсъден и щастливо болен,
не се щадя във обичта си!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любослав Костов Todos los derechos reservados
