Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!
Изморена ли си? Полегни.
Сърцето ти не спря да вика,
колко пъти то те обвини,
заповядвайки му да не блика?
Вятър ти недей да гониш!
Не залъгвай, не обиждай, не скверни,
мъничка сълза кога отрониш,
ела при мен и тихичко ме прегърни!
Не наричай мен прахосник долен,
аз прахосвам само любовта си,
безразсъден и щастливо болен,
не се щадя във обичта си!
© Любослав Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
