lubokostov (Любослав Костов)
43 1
Jan 12, 2011, 11:49 PM

Твоето утре 

  Poetry » Love
533 0 5

Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!

Изморена ли си? Полегни.
Сърцето ти не спря да вика,
колко пъти то те обвини,
заповядвайки му да не блика?

Вятър ти недей да гониш!
Не залъгвай, не обиждай, не скверни,
мъничка сълза кога отрониш,
ела при мен и тихичко ме прегърни!

Не наричай мен прахосник долен,
аз прахосвам само любовта си,
безразсъден и щастливо болен,
не се щадя във обичта си!

© Любослав Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??