lubokostov (Любослав Костов)
43 1
12.01.2011 г., 23:49 ч.

Твоето утре 

  Поезия » Любовна
532 0 5

Запъхтяна ли си? Почини.
Няма закъде да тичаш,
поспри се малко, замълчи
и помни, че ме обичаш!

Изморена ли си? Полегни.
Сърцето ти не спря да вика,
колко пъти то те обвини,
заповядвайки му да не блика?

Вятър ти недей да гониш!
Не залъгвай, не обиждай, не скверни,
мъничка сълза кога отрониш,
ела при мен и тихичко ме прегърни!

Не наричай мен прахосник долен,
аз прахосвам само любовта си,
безразсъден и щастливо болен,
не се щадя във обичта си!

© Любослав Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??