4 nov 2008, 11:50

Твоите копринени бикини

  Poesía
1.2K 0 15

Obra no adecuada para menores de 18 años

Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.

По бедрата ти изящни, гладки, фини -
когато бавно слагаше ги ти,
и цяла вечност нямаше да стигне
от взор очите ми да измори.

На извивките ти, тъй греховни,
щом придаваха невиждан плам,
ръцете ми със сили нови
се устремяваха със жар натам.

Под гърдите ти от чиста нежност,
на ханша ти - изкусен свят -
те прилепваха така копнежно,
че да ги отблъсна не успях.

... И аз, без тебе толкова години,
забравих твоя глас и плач. И смях.
Но не и чифт копринени бикини
и прекрасните "неща" под тях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • едва сега се замислям, защо се пишат толкова малко стихове за бельо
    Браво на тебе!
  • И мен успя да развеселиш!
    Много интересен замисъл!
  • хаха развесели ме! определено ми хареса! поздрав!
  • Прекрасно прекрасен е и целият стих,а за замисъла да не говорим!Само бикини са ти в главата хахах Отличен (6)
  • опс...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...