4.11.2008 г., 11:50

Твоите копринени бикини

1.2K 0 15

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.

По бедрата ти изящни, гладки, фини -
когато бавно слагаше ги ти,
и цяла вечност нямаше да стигне
от взор очите ми да измори.

На извивките ти, тъй греховни,
щом придаваха невиждан плам,
ръцете ми със сили нови
се устремяваха със жар натам.

Под гърдите ти от чиста нежност,
на ханша ти - изкусен свят -
те прилепваха така копнежно,
че да ги отблъсна не успях.

... И аз, без тебе толкова години,
забравих твоя глас и плач. И смях.
Но не и чифт копринени бикини
и прекрасните "неща" под тях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • едва сега се замислям, защо се пишат толкова малко стихове за бельо
    Браво на тебе!
  • И мен успя да развеселиш!
    Много интересен замисъл!
  • хаха развесели ме! определено ми хареса! поздрав!
  • Прекрасно прекрасен е и целият стих,а за замисъла да не говорим!Само бикини са ти в главата хахах Отличен (6)
  • опс...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...