Nov 4, 2008, 11:50 AM

Твоите копринени бикини

  Poetry
1.2K 0 15

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Твоите копринени бикини,
искрящи като лъч във летен ден,
изплуват в мен, откакто си замина.
Така болезнено ми липсват те.

По бедрата ти изящни, гладки, фини -
когато бавно слагаше ги ти,
и цяла вечност нямаше да стигне
от взор очите ми да измори.

На извивките ти, тъй греховни,
щом придаваха невиждан плам,
ръцете ми със сили нови
се устремяваха със жар натам.

Под гърдите ти от чиста нежност,
на ханша ти - изкусен свят -
те прилепваха така копнежно,
че да ги отблъсна не успях.

... И аз, без тебе толкова години,
забравих твоя глас и плач. И смях.
Но не и чифт копринени бикини
и прекрасните "неща" под тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • едва сега се замислям, защо се пишат толкова малко стихове за бельо
    Браво на тебе!
  • И мен успя да развеселиш!
    Много интересен замисъл!
  • хаха развесели ме! определено ми хареса! поздрав!
  • Прекрасно прекрасен е и целият стих,а за замисъла да не говорим!Само бикини са ти в главата хахах Отличен (6)
  • опс...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...