"Неделята е моят неприкосновен ден. Искам да си почивам сам."
От един разговор
Пак ме питаш: "Навярно си плакала?"
Отговарям объркано: "Не..."
Но се стапям, разтворена в мрака
под разсърдено тъжно небе.
В тази нощ, под звездите огромни,
ревизирахме всички мечти.
Под ръка с подранилия спомен
аз си тръгвам. Потегляш и ти.
Но след нас ще остане Луната!
А дланта ти ще парне звезда. ...