Твоите недели
"Неделята е моят неприкосновен ден. Искам да си почивам сам."
От един разговор
Пак ме питаш: "Навярно си плакала?"
Отговарям объркано: "Не..."
Но се стапям, разтворена в мрака
под разсърдено тъжно небе.
В тази нощ, под звездите огромни,
ревизирахме всички мечти.
Под ръка с подранилия спомен
аз си тръгвам. Потегляш и ти.
Но след нас ще остане Луната!
А дланта ти ще парне звезда.
Ще прониже за миг тишината
с острие от сребриста тъга.
Ще се питаме дълго къде ли
отлетя възроденият смях...
... Ти почивай. Днес пак е неделя.
Вече имаш в излишък от тях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
