Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден,
разплакано през скърцащата порта.
Възможно ли е този миг да спрем
преди да спре във този миг живота?
Преди да стане време за отчет
за сметки и забравени обиди,
възможно ли е аз да бъда теб
и някак да те спра да си отидеш?
Най-тъжните са твоите очи,
но да заплачат, спираш ги отново.
Сълзата е сълза, за да горчи
но ако я преглътнеш, е отровна.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados