27 feb 2018, 21:03  

Творец

  Poesía
1.2K 4 13

 

Живот, изписващ листи меланхолия... 
Усещам се заклещена из редовете 
на уродливо-творческото самоволие 
със автор собствената ми несрета. 


Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва, 
такъв и почеркът ѝ - крив, неравен; 
да беше книга, просто да я скъсам, 
а то съдба - убийствено-реална. 


Обидно-задушливото мастило вдишвам, 
издишвайки поредната тревога. 
Да можех, в цялост бих я пренаписала 
проклетата ми орис. Но сама не мога. 


Поете, знаеш си ме... Дивната ти книга, 
омайваща със словна живописност, 
разгърнеш ли пред мен, това ми стига 

да сътворя лиричната си идентичност.     

 

Тогава кармата ми рязко се променя 

в шедьовър на изящното изкуство.

Със нежен творчески подход към мене

създаваш съвършената ми женска участ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, нищо де, синьото ти отива!
    Мерси, Милко!
  • ТОКСИНИ, посини ме с този стих!
  • Гюлсер, изключително съм ти признателна за думите!
  • Срещата със сродната /вярно отразяваща/ душа и дифузията между тях сътворяват лиричната ни идентичност. Много ярко и отчетливо образно са представени двете идентичности на лирическата героиня. И сдържано - това ми допадна най-много! Поздрав!
  • Влади, благодаря ти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....