27 feb 2018, 21:03  

Творец

  Poesía
1.2K 4 13

 

Живот, изписващ листи меланхолия... 
Усещам се заклещена из редовете 
на уродливо-творческото самоволие 
със автор собствената ми несрета. 


Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва, 
такъв и почеркът ѝ - крив, неравен; 
да беше книга, просто да я скъсам, 
а то съдба - убийствено-реална. 


Обидно-задушливото мастило вдишвам, 
издишвайки поредната тревога. 
Да можех, в цялост бих я пренаписала 
проклетата ми орис. Но сама не мога. 


Поете, знаеш си ме... Дивната ти книга, 
омайваща със словна живописност, 
разгърнеш ли пред мен, това ми стига 

да сътворя лиричната си идентичност.     

 

Тогава кармата ми рязко се променя 

в шедьовър на изящното изкуство.

Със нежен творчески подход към мене

създаваш съвършената ми женска участ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, нищо де, синьото ти отива!
    Мерси, Милко!
  • ТОКСИНИ, посини ме с този стих!
  • Гюлсер, изключително съм ти признателна за думите!
  • Срещата със сродната /вярно отразяваща/ душа и дифузията между тях сътворяват лиричната ни идентичност. Много ярко и отчетливо образно са представени двете идентичности на лирическата героиня. И сдържано - това ми допадна най-много! Поздрав!
  • Влади, благодаря ти!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...