Творец
Живот, изписващ листи меланхолия...
Усещам се заклещена из редовете
на уродливо-творческото самоволие
със автор собствената ми несрета.
Сегиз-тогиз писецът ѝ прекъсва,
такъв и почеркът ѝ - крив, неравен;
да беше книга, просто да я скъсам,
а то съдба - убийствено-реална.
Обидно-задушливото мастило вдишвам,
издишвайки поредната тревога.
Да можех, в цялост бих я пренаписала
проклетата ми орис. Но сама не мога.
Поете, знаеш си ме... Дивната ти книга,
омайваща със словна живописност,
разгърнеш ли пред мен, това ми стига
да сътворя лиричната си идентичност.
Тогава кармата ми рязко се променя
в шедьовър на изящното изкуство.
Със нежен творчески подход към мене
създаваш съвършената ми женска участ.
© Таня Донова All rights reserved.
