6 ago 2015, 13:30

Творецът

  Poesía
740 2 6

ТВОРЕЦЪТ

 

                                                                Творецът седеше на престола 

                                            и размишляваше. 

                                                                   /Писма от Земята – Марк Твен/

 

Творецът ми даде душа,

с нея да мога да чувствам,

в хората срещнах само лъжа,

в света – прекрасно изкуство.

 

Творецът ми даде и ум,

неразумен да бях си останал,

нежност събирам само в албум,

да дарявам – дали съм престанал?!

 

Творецът ми даде сърце,

с него любов да дарявам,

но то се превърна в перце,

пак в любовта дали ще повярвам?!

 

Творецът ми даде ръце,

топло с тях да прегръщам,

нарисува усмивка на мойто лице,

а аз в какво се превръщам?!

 

 

 

 05.08.2015 г.                               Велин Иванов Гюргаков   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Стойчо! Много се радвам, че оцени този стих! Честит празник и поздрави!
  • Творецът дава всичко,но ние избираме божественото, само ако носим в душите си Любов и Доброта.Браво,Велин!😇😘😍
  • Благодаря Анастасия!
  • Благодаря Йоана! Аз съм си аз и наистина ще продължа да вярвам и да дарявам всички хора с нежност, не само в стихове.
    И на теб благодаря Ани!
  • Този път си се справил много добре. Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...