6.08.2015 г., 13:30

Творецът

735 2 6

ТВОРЕЦЪТ

 

                                                                Творецът седеше на престола 

                                            и размишляваше. 

                                                                   /Писма от Земята – Марк Твен/

 

Творецът ми даде душа,

с нея да мога да чувствам,

в хората срещнах само лъжа,

в света – прекрасно изкуство.

 

Творецът ми даде и ум,

неразумен да бях си останал,

нежност събирам само в албум,

да дарявам – дали съм престанал?!

 

Творецът ми даде сърце,

с него любов да дарявам,

но то се превърна в перце,

пак в любовта дали ще повярвам?!

 

Творецът ми даде ръце,

топло с тях да прегръщам,

нарисува усмивка на мойто лице,

а аз в какво се превръщам?!

 

 

 

 05.08.2015 г.                               Велин Иванов Гюргаков   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Стойчо! Много се радвам, че оцени този стих! Честит празник и поздрави!
  • Творецът дава всичко,но ние избираме божественото, само ако носим в душите си Любов и Доброта.Браво,Велин!😇😘😍
  • Благодаря Анастасия!
  • Благодаря Йоана! Аз съм си аз и наистина ще продължа да вярвам и да дарявам всички хора с нежност, не само в стихове.
    И на теб благодаря Ани!
  • Този път си се справил много добре. Браво!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...