Aug 6, 2015, 1:30 PM

Творецът

  Poetry
737 2 6

ТВОРЕЦЪТ

 

                                                                Творецът седеше на престола 

                                            и размишляваше. 

                                                                   /Писма от Земята – Марк Твен/

 

Творецът ми даде душа,

с нея да мога да чувствам,

в хората срещнах само лъжа,

в света – прекрасно изкуство.

 

Творецът ми даде и ум,

неразумен да бях си останал,

нежност събирам само в албум,

да дарявам – дали съм престанал?!

 

Творецът ми даде сърце,

с него любов да дарявам,

но то се превърна в перце,

пак в любовта дали ще повярвам?!

 

Творецът ми даде ръце,

топло с тях да прегръщам,

нарисува усмивка на мойто лице,

а аз в какво се превръщам?!

 

 

 

 05.08.2015 г.                               Велин Иванов Гюргаков   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Стойчо! Много се радвам, че оцени този стих! Честит празник и поздрави!
  • Творецът дава всичко,но ние избираме божественото, само ако носим в душите си Любов и Доброта.Браво,Велин!😇😘😍
  • Благодаря Анастасия!
  • Благодаря Йоана! Аз съм си аз и наистина ще продължа да вярвам и да дарявам всички хора с нежност, не само в стихове.
    И на теб благодаря Ани!
  • Този път си се справил много добре. Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...