Твоя
Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл,
забравил ме на онзи кръстопът,
където ти със земетръси в мен пресече?
Дори светулките дойдоха не да светят - да гасят.
И нищо - океанът и реките,
дъгите, ангелите, Дяволът дори,
шесто чувство, ураганите, мъглите -
нищо не дойде да ме спаси.
И днес, в къща насред стихиите,
той пали, пресушава, обрича, благославя...
Зоват една през друга днес природни сили,
но ни една от тях не искам вече да ме спасява...
11.08.2010г.
гр. Сан Фернандо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
