Твоя
Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл,
забравил ме на онзи кръстопът,
където ти със земетръси в мен пресече?
Дори светулките дойдоха не да светят - да гасят.
И нищо - океанът и реките,
дъгите, ангелите, Дяволът дори,
шесто чувство, ураганите, мъглите -
нищо не дойде да ме спаси.
И днес, в къща насред стихиите,
той пали, пресушава, обрича, благославя...
Зоват една през друга днес природни сили,
но ни една от тях не искам вече да ме спасява...
11.08.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
