12 feb 2011, 23:55

Твоя

  Poesía
1K 0 3

Аз съм тази,

която някога Ти обичаше,

аз съм тази,

на която се вричаше!

 

Аз съм тази,

на която живота преобърна,

аз съм тази,

на която сърцето в прах превърна!

 

Аз съм тази,

която нощем плаче,

аз съм тази,

която в калта се влачи!

 

Аз съм тази,

чиито сълзи игнорираш,

аз съм тази,

която те обича, макар че я презираш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пиша така както го чувствам.Повярвай не е никак "меланхолично"!Когато изпиташ подобен тип чувства,тогава ги излей по немеланхоличен начин. Всеки с възприятието си :P
  • Звучи доста меланхолично!
  • Това е старичко,не съм го публикувала. Мерси за думите,иначе!Поздрави и на теб! )

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...