12 feb 2011, 23:55

Твоя

  Poesía
1K 0 3

Аз съм тази,

която някога Ти обичаше,

аз съм тази,

на която се вричаше!

 

Аз съм тази,

на която живота преобърна,

аз съм тази,

на която сърцето в прах превърна!

 

Аз съм тази,

която нощем плаче,

аз съм тази,

която в калта се влачи!

 

Аз съм тази,

чиито сълзи игнорираш,

аз съм тази,

която те обича, макар че я презираш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пиша така както го чувствам.Повярвай не е никак "меланхолично"!Когато изпиташ подобен тип чувства,тогава ги излей по немеланхоличен начин. Всеки с възприятието си :P
  • Звучи доста меланхолично!
  • Това е старичко,не съм го публикувала. Мерси за думите,иначе!Поздрави и на теб! )

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...