12.02.2011 г., 23:55

Твоя

1K 0 3

Аз съм тази,

която някога Ти обичаше,

аз съм тази,

на която се вричаше!

 

Аз съм тази,

на която живота преобърна,

аз съм тази,

на която сърцето в прах превърна!

 

Аз съм тази,

която нощем плаче,

аз съм тази,

която в калта се влачи!

 

Аз съм тази,

чиито сълзи игнорираш,

аз съм тази,

която те обича, макар че я презираш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пиша така както го чувствам.Повярвай не е никак "меланхолично"!Когато изпиташ подобен тип чувства,тогава ги излей по немеланхоличен начин. Всеки с възприятието си :P
  • Звучи доста меланхолично!
  • Това е старичко,не съм го публикувала. Мерси за думите,иначе!Поздрави и на теб! )

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...