Feb 12, 2011, 11:55 PM

Твоя

  Poetry
1K 0 3

Аз съм тази,

която някога Ти обичаше,

аз съм тази,

на която се вричаше!

 

Аз съм тази,

на която живота преобърна,

аз съм тази,

на която сърцето в прах превърна!

 

Аз съм тази,

която нощем плаче,

аз съм тази,

която в калта се влачи!

 

Аз съм тази,

чиито сълзи игнорираш,

аз съм тази,

която те обича, макар че я презираш!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пиша така както го чувствам.Повярвай не е никак "меланхолично"!Когато изпиташ подобен тип чувства,тогава ги излей по немеланхоличен начин. Всеки с възприятието си :P
  • Звучи доста меланхолично!
  • Това е старичко,не съм го публикувала. Мерси за думите,иначе!Поздрави и на теб! )

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...