12 февр. 2011 г., 23:55

Твоя

1K 0 3

Аз съм тази,

която някога Ти обичаше,

аз съм тази,

на която се вричаше!

 

Аз съм тази,

на която живота преобърна,

аз съм тази,

на която сърцето в прах превърна!

 

Аз съм тази,

която нощем плаче,

аз съм тази,

която в калта се влачи!

 

Аз съм тази,

чиито сълзи игнорираш,

аз съм тази,

която те обича, макар че я презираш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пиша така както го чувствам.Повярвай не е никак "меланхолично"!Когато изпиташ подобен тип чувства,тогава ги излей по немеланхоличен начин. Всеки с възприятието си :P
  • Звучи доста меланхолично!
  • Това е старичко,не съм го публикувала. Мерси за думите,иначе!Поздрави и на теб! )

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...