БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
44 71
20 jul 2021, 22:56

Твоя 

  Poesía » De amor
1770 2 5

Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.

Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.

Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.

Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.

Не знаеш какво е. Откакто отказа.

Откакто отвикна. Откакто се пазиш.

Какво да изхвърлиш? Какво ти е мяра?

Сега и не питаш. Сега и не вярваш.

Без дъх да обичаш. Не помниш какво е.

Да губиш разсъдък. Когато съм твоя.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Първата
БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) БогданаКалъчева
Книги
Първата
10,00 BGN
  1056  1  2 
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за пожеланията, Ивайло. "Който трупа познание, трупа тъга".
  • Ивайло, този път нямам какво да коментирам. Изчерпателно си го описал и да, така е. Иска ми се да има "но", обаче няма.
  • Благодаря, Миночка и Деа! Ивайло, не мисля, че лъжеш много за тези неща. Осемнадесетте сме ги минали не особено скоро и двамата. А жаждата неправилно си я разтълкувал. Тя е обратното на застоя. Точно като като непресъхващото любопитство към живота, като жаждата за нови знания. Непрекъснатата жажда да научиш още и още за жената до себе си и да получиш още и още от компанията ѝ гарантира, че има защо да бъдете заедно. Като човек, който не е на 18, можеш ли да ми кажеш какво се случва, когато я няма жаждата?
  • Много силно и категорично!
  • Много е хубаво!
Propuestas
: ??:??