20.07.2021 г., 22:56

Твоя

2.3K 2 5

Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.

Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.

Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.

Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.

Не знаеш какво е. Откакто отказа.

Откакто отвикна. Откакто се пазиш.

Какво да изхвърлиш? Какво ти е мяра?

Сега и не питаш. Сега и не вярваш.

Без дъх да обичаш. Не помниш какво е.

Да губиш разсъдък. Когато съм твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

  • Благодаря за пожеланията, Ивайло. "Който трупа познание, трупа тъга".
  • Ивайло, този път нямам какво да коментирам. Изчерпателно си го описал и да, така е. Иска ми се да има "но", обаче няма.
  • Благодаря, Миночка и Деа! Ивайло, не мисля, че лъжеш много за тези неща. Осемнадесетте сме ги минали не особено скоро и двамата. А жаждата неправилно си я разтълкувал. Тя е обратното на застоя. Точно като като непресъхващото любопитство към живота, като жаждата за нови знания. Непрекъснатата жажда да научиш още и още за жената до себе си и да получиш още и още от компанията ѝ гарантира, че има защо да бъдете заедно. Като човек, който не е на 18, можеш ли да ми кажеш какво се случва, когато я няма жаждата?
  • Много силно и категорично!
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...