Jul 20, 2021, 10:56 PM
Твоя
Не знаеш какво е. Без дъх да обичаш.
Да губиш разсъдък. Свиреп да потичаш.
Да бъдеш вода. Но в най-черните вади.
Навред да поиш. Но пък сам да си жаден.
Не знаеш какво е. Откакто отказа.
Откакто отвикна. Откакто се пазиш.
Какво да изхвърлиш? Какво ти е мяра?
Сега и не питаш. Сега и не вярваш.
Без дъх да обичаш. Не помниш какво е.
Да губиш разсъдък. Когато съм твоя.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за пожеланията, Ивайло. "Който трупа познание, трупа тъга".
-
Ивайло, този път нямам какво да коментирам. Изчерпателно си го описал и да, така е. Иска ми се да има "но", обаче няма.
-
Благодаря, Миночка и Деа! Ивайло, не мисля, че лъжеш много за тези неща. Осемнадесетте сме ги минали не особено скоро и двамата. А жаждата неправилно си я разтълкувал. Тя е обратното на застоя. Точно като като непресъхващото любопитство към живота, като жаждата за нови знания. Непрекъснатата жажда да научиш още и още за жената до себе си и да получиш още и още от компанията ѝ гарантира, че има защо да бъдете заедно. Като човек, който не е на 18, можеш ли да ми кажеш какво се случва, когато я няма жаждата?
-
Много силно и категорично!
-
Много е хубаво!
