Nusha (Теменуга Цонева)
13 21
11 nov 2009, 12:07

Твоя 

  Poesía » De amor
955 0 5

Твоя

Твоя съм,

неизвестна

 и не твоя по кръв - 

просто дивеч,

подгонил ловеца…

Нов петизстрелен код: *****

‘”Добро утро!“ – по мрак…

Чашата ми налей

и - ”Наздраве, човеко!“

Луда съм

и по теб,

тъй позната по нрав –

не мишена, а облак нечакан,

телефонно студена

и после, на глас, безпардонно рушаща вселени…

Не ти пука, че стреляш

по себе си в мен

и, че някой

по мен те насъсква…

Не сънувам ли?

Гоня те в лунен рефрен

и в дванайстия час

те прегръщам...

Безпощадна съм...

Tръгвай!

За последно… ела с мен,

открадни ме и нека повярвам.

И укрий топлоoко безстрашно сърце,

а по слънцето отговор чакай.

Твоя съм -

не желязна

и чужда – по стръв,

без тревога те чакам

 на моста…

Да заплаче от ревност железният лъв

без преструвки,

 като се докоснем.

 

© Теменуга Цонева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Май, че Игото беше другия мост, този с железния лъв е до паметника на Рачо Ковача в реката.
    От една бивша габровка.
  • Това с "ревността на железния лъв" много ми хареса.Знам и моста, на който го чакаш - "Игото". Така че картината е пълна - напълно доброволно приемаш ИГОТО НА ЛЮБОВТА. Обичам те, Нуше!
  • Много готино!!! Толкова сила струи от това стихотворение, толкова е категорично и същевременно нежно по женски. Дерзай, нали знаеш къф съм ти фен!
  • Освен да кажа браво и да знам, че е малко това!!!
    Искрени поздравления и от мен - наистина ми хареса много!!!
    Привет Теменуга!
  • харесах, да.
Propuestas
: ??:??