Твоя
Твоя
Твоя съм,
неизвестна
и не твоя по кръв -
просто дивеч,
подгонил ловеца…
Нов петизстрелен код: *****
‘”Добро утро!“ – по мрак…
Чашата ми налей
и - ”Наздраве, човеко!“
Луда съм
и по теб,
тъй позната по нрав –
не мишена, а облак нечакан,
телефонно студена
и после, на глас, безпардонно рушаща вселени…
Не ти пука, че стреляш
по себе си в мен
и, че някой
по мен те насъсква…
Не сънувам ли?
Гоня те в лунен рефрен
и в дванайстия час
те прегръщам...
Безпощадна съм...
Tръгвай!
За последно… ела с мен,
открадни ме и нека повярвам.
И укрий топлоoко безстрашно сърце,
а по слънцето отговор чакай.
Твоя съм -
не желязна
и чужда – по стръв,
без тревога те чакам
на моста…
Да заплаче от ревност железният лъв
без преструвки,
като се докоснем.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
