Твоя
Твоя
Твоя съм,
неизвестна
и не твоя по кръв -
просто дивеч,
подгонил ловеца…
Нов петизстрелен код: *****
‘”Добро утро!“ – по мрак…
Чашата ми налей
и - ”Наздраве, човеко!“
Луда съм
и по теб,
тъй позната по нрав –
не мишена, а облак нечакан,
телефонно студена
и после, на глас, безпардонно рушаща вселени…
Не ти пука, че стреляш
по себе си в мен
и, че някой
по мен те насъсква…
Не сънувам ли?
Гоня те в лунен рефрен
и в дванайстия час
те прегръщам...
Безпощадна съм...
Tръгвай!
За последно… ела с мен,
открадни ме и нека повярвам.
И укрий топлоoко безстрашно сърце,
а по слънцето отговор чакай.
Твоя съм -
не желязна
и чужда – по стръв,
без тревога те чакам
на моста…
Да заплаче от ревност железният лъв
без преструвки,
като се докоснем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменуга Цонева Всички права запазени
