6 dic 2007, 10:41

Твоя портрет ( А можеше да не е така)

970 0 0

Мразя се, че те познавам. Безкрайно си различен.

Попиваш истините и си глух за лъжите ми.

Но когато имам нужда, ме обвиваш,

не с прегръдка, а с очакване в очите си.

Виждам те как вярваш в мен,

виждам как сърцето ти се тласка.

През очите ти душата се чете...

и подкрепа чувствам боговластна .

... А хората така ми се наслагват,

не знам защо се ровят в моите черти.

И винаги, когато се надигам,

отсреща срещам твоите очи.

И... спада... гневът ми.

И пада нощта.

И в тъмното само лицето ти свети...

А можеше да не е така...
можеше хората да изместят портрета ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...