Твоя портрет ( А можеше да не е така)

Мразя се, че те познавам. Безкрайно си различен.

Попиваш истините и си глух за лъжите ми.

Но когато имам нужда, ме обвиваш,

не с прегръдка, а с очакване в очите си.

Виждам те как вярваш в мен,

виждам как сърцето ти се тласка.

През очите ти душата се чете...

и подкрепа чувствам боговластна .

... А хората така ми се наслагват,

не знам защо се ровят в моите черти.

И винаги, когато се надигам,

отсреща срещам твоите очи.

И... спада... гневът ми.

И пада нощта.

И в тъмното само лицето ти свети...

А можеше да не е така...
можеше хората да изместят портрета ти!