Dec 6, 2007, 10:41 AM

Твоя портрет ( А можеше да не е така)

  Poetry » Love
959 0 0

Мразя се, че те познавам. Безкрайно си различен.

Попиваш истините и си глух за лъжите ми.

Но когато имам нужда, ме обвиваш,

не с прегръдка, а с очакване в очите си.

Виждам те как вярваш в мен,

виждам как сърцето ти се тласка.

През очите ти душата се чете...

и подкрепа чувствам боговластна .

... А хората така ми се наслагват,

не знам защо се ровят в моите черти.

И винаги, когато се надигам,

отсреща срещам твоите очи.

И... спада... гневът ми.

И пада нощта.

И в тъмното само лицето ти свети...

А можеше да не е така...
можеше хората да изместят портрета ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...