Щастливите мигове обикновено се осъзнават по-късно – дъжда и ти...
Докосването ми до теб
отваря рана,
която трябва да лекувам
дни наред.
Ръцете ти буквално
ме изгарят,
по кожата ми белези
оставят те.
Очите ми, когато с теб
се слеят,
обвива ги небе от
огнен град.
Гласът ти щом край мен
се залюлее,
безумно съм отвлечена
в дъждовен звездопад.
© Славяна Todos los derechos reservados